Деца в неравностойно положение създават био продукти
Социално предприятие „Надежда за нас“ учи децата на занаят и интеграция
Паулина Гегова
Антония Славова е член на организацията „Надежда за нас“, която има за цел да научи деца от домове на занаят, на интерес към развитие, след напускането на дома и на желание за постигане на лични резултати. Антония се занимава с децата от близо четири години и стартира инициативата преди две, когато почва да организира работилници и арт ателиета. Младежите от ДДЛРГ „ Олга Скобелева“ в град Пловдив се запалват по идеята и съвсем скоро започват да провеждат базари с изработени ръчно от тях био продукти.
Към днешна дата, предприятието разполага с 15 сертифицирани продукта, сред които шампоани, сапуни, тоалетни млека, кремове за ръце и лице и други. Набляга се специално към продуктите, които се ползват в ежедневното домакинство. Съставките са изцяло от натурални и растителни масла, заради грижата за околната среда, както и нежната грижа за потребителя. Очаква се в съвсем скоро време продуктите да се котират на българския и европейски пазар. Събраните средства от биокозметиката отиват главно за дома, за децата, които работят в него, а за в бъдеще и за развитие на още идеи, към които да се включат. Всеки желаещ да участва минава през едномесечно обучение.
Целта на „Надежда за нас“ е да научи децата да придобият трудови навици. Акцентира се на 17-годишните, но възрастта варира от 16 до 20 години, обяснява Антония.
В дома не се усеща разделение между младежите. След като го напуснат, те имат осигурени преходни жилища, но организацията има амбицията да ги научи на занаят, а най-запалените могат да постъпят на работа в предприятието.
Разлика между български и ромски произход няма. Всички деца от ромски произход знаят перфектен български, на равно ниво са с останалите. Почти всички деца от дома имат средно образование и то с добри резултати. Много от тях смятат да продължат образованието си във висши институти, споделя Антония Славова, като допълва, че не желае да се гледа на младежите с някакъв вид съжаление, а напротив – те да се трудят като всички останали и да не се чувстват ощетени от съдбата.
Не е много лесно да се работи с деца от домовете, но така е с младежите по принцип, независимо в каква среда са отраснали, казва тя.
Определено се забелязва интерес към производителната дейност на предприятието, а младежите, участващи в него имат стимул за развитие. Поставят си цели и ги изпълняват без затруднения, с упоритост и насоките на сдружението.